Това е пътуване на моя клиентка в пространството между животите или както го описва М.Нютън: "Там, където отиват душите, когато не са в тяло... "

Петър: „ Сега го оставяш и това пространство и започваш да се пренасяш към пространството, където отиват душите, когато не са в тяло, просто бавничко да се пренасяш в това пространство, може някой да те посрещне или не, зависи...все повече и повече усещаш това пространство, пространството, което душите наричат свой дом. Идва ли някой да те посрещне?”
Клиент: „ Не, виждам само лекар, който е прегърнал бебе. Аз пътувам в нещо като тунел, но съм сама”
Петър: „Добре, минаваш отвъд тунела, там има ли някой?”
Клиент: „Не”
Петър: „ Добре, огледай това пространство как изглежда”
Клиент: „ Аз се намирам в нещо като коридор, но виждам не само коридора, виждам го хем отвътре, хем как изглежда отгоре, отдолу, отстрани...”
Петър: „ Коридорът празен ли е, има ли нещо в него?”
Клиент: „ Има различна плътност, на места има облаци, нещо като облаци, на други места има просто усещане за цветове, но не ги виждам. Също така виждам, че се върти около оста си, аз не се движа много бързо, оглеждам се, виждам нещо като око, голямо око, но не виждам други хора...души”
Петър: „ Къде е гроздът ти, можеш ли да отидеш сега при него?”
Клиент: „ Не”
Петър: „ А кога ще можеш?”
Клиент: „Трябва да се срещна с това око и да ....”
Петър: „Трябва или не трябва?”
Клиент: „Трябва! Нещо трябва да се реши, не знам какво да се реши...”
Петър: „ Ок, отиди до окото, говорим с окото. Какво трябва да се реши?”
Клиент: „ Трябва да се реши защо съм се върнала от този живот и какво съм преживяла в него, как съм се справила, аз не знам кой живот е бил преди това....и това око, аз съм в нещо като зала и това око само него виждам, тоест не, че го виждам, то си е там и то ще ми покаже какъв е бил този живот, ще си помисля разни работи и след това ще отида там където прекарвам повече време”
Петър: „ Ок, нека ти покаже окото”
Клиент: „ Показва ми нещо като....в самото око всъщност го виждам, но не разчитам
на...виждам все едно на много забързани обороти и на такава дълбочина все едно
влизам в самия живот, но не мога в момента да го видя, все едно съм там и
влизам, но тази информация не достига до мен  някак си, трудно ми е да го обясня....виждам една много възрастна жена, бабичка...сега я видях, която...вероятно съм аз, даже ми се струва, че я виждам мъртва, тя е много, много възрастна, бяла жена и повече от това не мога да видя за този живот...”
Петър: „ Добре, продължи нататък”
Клиент: „ След това вероятно нещо обсъждам с окото”
Петър: „ Научаваш си уроците, виждаш какво си направила, какво си можела да
направиш  повече, просто продължи нататък”
Клиент: „ Защото всичко това го правя като в известен смисъл влизам в това око и после трябва да изляза от него, а това ми е трудно, а не знам...просто като, че ли
повече време минава...”
Петър: „ Имаме време, спокойно”
Клиент: „Там е един водовъртеж, все едно, че влизам в място, което е пълно клони, така го виждам като клони и хем виждам, че влизам вътре в окото и пак всичко се
върти, неща, които не мога да обясня. Виждам една котка, едно бяло котенце, аз
обичам котките....”
Петър: „ Това обикновено е сигнал, че всичко е наред, когато човек вижда нещо, което обича, всичко е наред. Добре излез...”
Клиент: „ Има светлина и излязох най-накрая, не знам защо, толкова трудно ми беше...”
Петър: „ Защото имат процедури и там..много е странно. Къде си?”
Клиент: „Аз съм вече навън и съм с това котенце, някак си съм си го взела, то ме
успокоява, то е като от светлина и сега имам чувството, че съм се хванала за
нещо и пътувам за някъде заедно с други хора, не хора, ама на хора ми
приличат...”
Петър: „ Души...?”
Клиент: „ Души, които пътуват също на някъде, все едно да се хванеш за...”
Петър: „ За парапета на ескалатора...”
Клиент: „ Даже не, за лифт, хващаш се за нещо и само теб те дърпа и до теб друг се е хванал по същия начин, ето така нагоре са ръцете и всички пътуват на някъде”
Петър: „ На къде пътувате?”
Клиент: „ Първо ми се стори, че е надолу, но после видях, че е нагоре, май вече всеки в своята посока- към вкъщи и после виждам, че всъщност хората са се закачили към едно голямо нещо...като космически...не хората, а душите...като космически кораб, който...но те се отвън, не са вътре като в помещение, а са отвън, то ги тегли и се върти и не мога да си представя как всеки ще отиде там за където
трябва по този начин. Чудя се ако душата, която е до мен не ми е близка, която
е непосредствено до мен, като цяло виждам, че са страшно много тези които в
момента се движат и знам, че наоколо има много, много повече, това нещо се
движи, аз мога да виждам всичко наоколо, това пространство е приятно, но за мен
е по-скоро тъмно, така успокояващо, виждам нещо като пътища начертани, влизат и излизат във въпросния кораб, самите пътища, което отново за мен е необяснимо,
но това е положението, не мога всичко да разбера, дори това което виждам не
мога да опиша”
Петър: „ Справяш се чудесно, не е необходимо да описваш всичко, каквото можеш и
колкото можеш....”
Клиент: „ Тези пътища, самите пътища вадят хората от...ох, вадят ли ги, нещо като, че ли ги вадят и хората започват да се плъзгат по тези пътища и вече тези пътища
са нещо като проявени линии, излизат във всички посоки и те водят до....”
Петър: „ ...местата, където трябва да стигнат. Ок, плъзни се сега ти по твоят...”
Клиент: „ Даже...да...опитвам се да...”
Петър: „ Не се опитвай да ги видиш, просто ги остави да се появяват сами”
Клиент: „ Да, виждам даже нещо като автомобили и това място, към което отивам, аз даже отидох, как стана толкова бързо не знам, е многоетажна сграда със светещи
прозорци и около всеки етаж обикалят тези въпросни автомобили. Знам, че има
много хора, но не виждам никого”
Петър: „ Да, да това е като в минал живот, не знам дали си го усещала, знаеш, че има хора, но те не са важни. Добре, отиди там където знаеш, че е важно да отидеш в
тази сграда”
Клиент: „ Отваря се сега един цял ред от прозорци, излиза една жена, която е облечена в царствени дрехи и тя ме посреща, не знам коя е, само виждам, че ме посреща и ми казва – Влез, а тя е моят водач, тя казва – Влез сега тук те очакват ученици. Влизам...”
Петър: „ Колко са?”
Клиент:„ И всичките са облечени като царе, царици...доста са. Аз обаче не знам каква е моята роля там. Те са като на събрание, не мога да ги преброя.”
Петър: „ Добре, каква е твоята роля там?”
Клиент: „ Имам чувството, че с нея, аз й помагам някак си, с нея...ги обучаваме, ама
това ми звучи невероятно...”
Петър: „ На какво ги обучавате?”
Клиент: „ Как да се справят по-добре със животите си и с израстването си, но аз не съм много напреднала. Тя обучава мен, аз обучавам някои от тях и тук вече хич не съм  наясно, започна да ми се губи”
Петър: „ Къде са душите от твоя грозд, къде са, можеш ли да отидеш при тях?”
Клиент: „ Сега не съм при тях?”
Петър: „ Добре, можеш ли да отидеш при тях?
Клиент: „ Сега съм на мястото, където работя един вид и защо първо там отидох или
просто така ми се стори, просто не знам....не, не мога да отида при тях, не
знам къде са.”
Петър: „Попитай водача ти – Къде са душите от моя грозд, как можеш да стигнеш до тях”
Клиент: „ След като приключим тук ще отидеш при тях, ми каза тя. Това са две или три души, с които сме на едно ниво и ми е много трудно тук, вече  някак си трудно възприемам информацията.”
Петър: „ Спомняш ли си дистанционното за това пространство, просто си натисни
копченцето за бързо превъртане напред до момента, в който се срещаш с душите от
твоя грозд. Сама ли се срещаш с тях или с водача ти, къде се срещате?”
Клиент: „ Тръгвам от там...”
Петър: „ Сама?”
Клиент: „Сама, но не стигам, не мога да стигна”
Петър: „Каква е причината?”
Клиент: „ Не знам”
Петър: „ Добре, само се върни при водача тогава, просто нека тя ти даде някакъв
предмет, някакъв начин, по който лесно може да се свърже с нея, когато М.
пожелае.”
Клиент: „ Тя се казва...Пердана”
Петър: „ Добре”
Клиент: „ Даде ми една детелинка от скъпоценни камъни”
Петър: „ Има ли нещо тя да ти каже за сегашния живот на М., нещо важно?”
Клиент: „ Казва ми да не се тревожа, че имам малко енергия, защото това е моят избор и че всъщност аз чрез нея мога да получавам повече енергия и вдъхновение, за да си имам за всеки ден и да успявам повече”
Петър: „ Супер, добре, има ли нещо друго, което иска да ти каже, нещо, което е
важно....”
Клиент: „Не, казва, че трябва да се разделим сега”
Петър: „ Нека се разделим сега. Бавничко, спокойно, започваш да се отдалечаваш от това място и след малко ще преброя от едно до пет и когато кажа пет ще отвориш очи. Преди това искам да сключим споразумение с твоето съзнание и подсъзнание да запомнят всичко това, което чу, видя и усети и също така да запомнят тази
детелинка със скъпоценни камъни, която Пердана ти даде и да можеш когато искаш да се свързваш с нея. Едно – появява се една далечна мисъл, че започваш да се завръщаш тук в тялото на М.. Две – искам да поемеш дълбоко въздух. Три –
усещаш как се събуждат дробовете, ръцете, краката, главата, възстановяваш
нормалното функциониране на всички свои физически и психически процеси. Четири – усещаш се все по-будна и по-будна, тук и сега на 19.02.2013 година, в София, в България, в тази жълта стая. Пет – бавничко, леко, спокойно, можеш да
започнеш да размърдваш ръцете, краката.

Набрал текста - Н.Тошкова

още мои случаи можете да прочетете ТУК