Нямаш нищо против да поседна до теб за малко в тази тъмна нощ, нали? Не е нужно да си говорим. Не ми обръщай внимание. Не искам да преча на самотата ти. Не искам да се оплаквам от моя живот. Ти не би ме разбрала...
Не мога да си обясня защо винаги ми е по-лесно да споделям с непознати. Не е същото като едно време, когато бяхме малки. Не мога да си спомня какво е да нямаш проблеми, да си абсолютно безгрижен, да нямаш „задължения”. Не искам постоянно да съм зает с нещо, да не мога да отделям време за себе си. Не те притеснявам с моето бъбрене,нали? 
Не ми липсва нищо.Не съм усещал тази празнота преди – онази страна илюзия, че тази любов ще е вечна, че тази покупка ще е достатъчна, че това притжание ще замени..., че... ще запълня празнотата. В този свят няма достатъчно за всички. Не знам какво да правя с живта си. Не виждам смисъл... Утре слънцето няма да изгрее отново.
Не искам да си тръгвам, но има нещо, което не съм ти казал. Няма да те забравя никога. Няма да ти благодаря, че ме изслуша. В края на краищата ти не си само една пейка... , но ти не си и моята душа...

Да поседна до теб за малко в тази тъмна нощ? Нужно е да си говорим. Обръщай ми внимание. Искам да преча на самотата ти. Искам да се оплаквам от моя живот. Ти би ме разбрала...
Мога да си обясня защо винаги ми е по-лесно да споделям с непознати. Същото е като едно време, когато бяхме малки. Мога да си спомня какво е да нямаш проблеми, да си абсолютно безгрижен, да нямаш „задължения”. Искам постоянно да съм зает с нещо, да мога да отделям време за себе си. Притеснявам те с моето бъбрене, нали? 
Липсва ми нещо. Усещал съм тази празнота преди – онази страна илюзия, че тази любов ще е вечна, че тази покупка ще е достатъчна, че това притжание ще замени..., че... ще запълня празнотата. В този свят имадостатъчно за всички. Знам какво да правя с живта си. Виждам смисъл... Утре слънцето ще изгрее отново.
Искам да си тръгвам, но има нещо, което не съм ти казал.Ще те забравя веднага. Благодаря, че ме изслуша. В края на краищата ти си само една пейка... , но ти си и моята душа...